Митология на Пилио

Според легендите Пилио е бил лятното жилище на олимпийските богове, родината на кентаврите и мястото на "Гигантомахия".

Херакъл, Ахил, Язон и Асклепий са учили тук музика, добродетели и изкуството на войната при кентавъра Хирон. Изучавали са също така и лечебните свойства на билките и растенията на Пилио.

Асклепий е напреднал толкова много, че е надминал учителя си кентавъра Хирон като е създал змията, извор на живота и смъртта, което и до днес е символ на фармацевтичната наука.

В Пилио направена и сватбата на нереидата Тетида с Пелей. На празненството богиня Ерис, която не била поканена, е хвърлила златна ябълка с надпис „най-красивата”. Така се е провел първия конкурс за красота между изключително красивите и надарени с огромна мощ богини Ира, Атина и Афродита.

Арбитърът Парис, принц на Троя, тогава решил да даде ябълката на Афродита. Безсмъртният Ахил, син на Пелей и Тетида, се е сражавал след това за Троя и това е било съдбоносно за семейството на принц Парис и родината му.

Митологията ни информира също, че отмъщението на гърците срещу троянците е било тъй като те са били наложили тежки такси на гръцките кораби, които са прекосявали теснините на Хелеспонта след отварянето на търговските морски пътища от аргонавтите.

Пилио е участвал решаващо и при поражението на Персите. В района на морските пещери на Посейдон са акостирали 40 кораба на Ксеркс, чиито планове за господство в Гърция и разширение на империята му в Средиземноморието са унищожени след тежка загуба при Саламин през 480 г. пр. н.е.

Също така Пилио се свързва и с похода на аргонавтите когато през 13-ти в. пр. н. е. Арго тръгнал от съседния град Йолко с водач Язон към далечната Колхида в Азия за да вземат златното руно, символ на чест и богатство.

Когато Язон се върнал със златното руно и довел за съпруга магьосницата Медея. Дъщеря на цар Иит и внук на Хелиос, жрица на Хеката и по-късно царица на Йолику. Поради обстоятелствата тя е станала трагична женска фигура в прочутата „Медея” на Еврипид, трагедия, която се представя от 431 г. пр. н.е.

Водачът на аргонавтите, който се е казвал Диомид е решил да се прекръсти на Язон тъй като по време на учението си в Пилио при кентавъра Хирон е изучил и лечебните билки.

Пилио е известен от древността като „лечебната планина” поради растенията, които се намират тук.

Историята на Пилио започва почти едновременно със създаването на Димитриада през 300 г.пр.н.е. в владетеля на Македония Димитриос Полиоркитис. Димитриада е била тогава центъра на Магнисия и е успял да устои на набезите на готи, славяни, турци, българи и франки.

През византийския период не се наблюдава важен град в Пилио, тъй като цяла Тесалия е била постоянно във военно положение с чужди племена като готи (396 г. сл.н.е.) и хуни (539-540 г. сл. н.е.), което е било в Димитриада.

Когато Константинопол е паднал в ръцете на кръстоносците през 1204, водачът име завладял Тесалия и Пилио. През 1222 деспотът Ипирос Теодорос е освободил областта от латините и през 1393 Тесалия е попаднала под турско владичество.

По време на гръцкото въстание духовникът Антим Газис Пилотис е подготвил почвата за битка за независимост. Пилио е участвал в гръцкото въстание с капитан Кириако Васдеки на 7 май 1821, но пашите от областта са потопили въстаническото движение на Пилио в кръв.

Вторите въстанически действия през март 1854 също са били фатални. Накрая Пилио е успял да се освободи на 2 Ноември 1881, с помощта на британците, движение от свободна Гърция и подкрепа на външните сили.

От 1830 и след това жителите на Пилио са се придвижили към бреговете, където са създали организирани селища. Но те често пъти са ставали жертва на пирати затова са се принудили да се отдалечат и са се преместили на по-високо. Предпочитаните области са били около манастири.

По горният начин най-вероятно е създадено и най-голямото и най-забележително село на Пилио, Загора и плажа на Хорефто.
Първото ядро на днешното Загора е манастирът Преображение Сотирос.

Манастирът е изграден около 1160 г. сл. н.е. и е бил голям и с много монаси, но е унищожен при пожар през август 1887.
Около манастира е създаден и първия квартал Сотира – Загора и постепенно са създадени и другите квартали Св. Георги, Св. Неделя и Св. Петка.

Новата Загора е започнала да се развива бързо, а земеделието, търговията и християнския дух в областта процъфтявали.
Примери за това развитие били прекрасно изградените имения, паметници и богата църковна традиция.

Сред паметниците на Загора първи е «Гръцкия музей – Училище на Рига Фереу» от който е запазена и до днес една част, в началото на пътя за Хорефто, където най-вероятно е била сградата на старото училище
Други примери за развитието на Загора са 1200 оригинални книги, кодекси и ръкописи от старата загорианска библиотека (дарения от патриарх Калиник ІІІ, И. Прингу, братята Лапати и Волту).

Също така около 13.500 книги, които са дарени на библиотеката от братята Константинос и Апостолос Константинидис, братята Алекс. И Кон. Касавети, Теод. Афендулис, поета Кон. Цакарадас и много други.

Също така Загора и Хорефто са притежавали жезъла за производство на коприна (25.000-30.000 оки годишно) с износ за Британия, Далмация, Германия и други части на Европа.

Също така големи са били количествата вълна, които са носени от различни области на Гърция (по-конкретно Ливадия е давала почти цялото си производство) и след като са се обработвали с местните количества в известните фабрики са се произвеждали т.нар.

«Загориански чорапи».
За износа на всички тези търговски продукти са започнали да пътуват в Средиземно море и прочутите загориански кораби, които тръгвайки от Хорефто са пренасяли продукти до всички големи пристанища на Европа, Константинопол и Смирни.

Тогава от източната страна на Пилио, в Загора и Хорефто е имало изключително важен и развит търговски център.
Що се отнася до по-новата история на Пилио на 27 Октомври 1916 199 загорианци са основали организация с наименование «Градска организация на земеделските производители Загора».

Основните произвеждани култури са били картофи и фъстъци.
В средата на 60-те в областта са се произвеждали ябълки от сорта Старкин Делисиус. От тогава започва развитието на Организацията, която през 1980 година достига своя връх и днес събира 10.000 – 15.000 тона ябълки годишно и същевременно круши, киви, кестени, маслини, череши и т.н. и днес е една от най-важните икономически единици в Магнисия.

Днес Загора и Хорефто предлагат на посетителя чрез традиционните възстановки и представления да се докосне до историята, а в същото време има и бурно туристическо развитие.
Като се подчертава така природното и културно богатство на областта ни, в съчетание с едно от най-красивите крайбрежия на Пилио и Хорефто и историята на митичните кентаври, за посетителя това става мечтаното място за почивка.